Podcast: Еп. 01 Мишо Стефанов за новия му персонален бранд

Първият гост на първия епизод е не кой да е, а неповторимият Мишо Стефанов. Освен, че вдъхновява тийнейджърите в България с проекта си „Мини Машини“ и фестивала „The Bridge“, той консултира огромни компании като Lidl, VMware, Coca Cola и Telus за това как да комуникират ефективно.

Свали този епизод в Mp3 формат и го слушай където и да си!

Линкове от епизода

Платформата „Мини машини“
Фестивалът „The Bridge“
Новият бранд на Мишо

Видео

Транскрипт

Николай Николов: Здравейте и добре дошли в първи епизод на Creative Talk – подкаста, аз съм Николай Николов и за мен е истинско удоволствие първият ми гост да бъде Мишо Стефанов.

Мишо, добре дошъл!

Мишо Стефанов: Добре заварил, Ники!

Николай Николов: Не мога да те представа, за това моля ти се представи се с няколко думи.

Мишо Стефанов: Това „с няколко думи“ винаги е трудно! Правя много неща, основно се занимавам с комуникации – консултант съм, обучител, работя с доста големи компании. Това е професионалната част от моето съществуване.

А иначе съм създател на няколко образователни/младежки проекти, между които платформата „Мини машини“, с теб сме снимали доста епизоди за нея. Също и младежкия фестивал „The Bridge“. Така че правя много неща… и така… жена ми да му мисли.

Николай Николов: На последък с теб работим по новия ти проект, обясни с няколко думи какъв е той.

Мишо Стефанов: Ами той не е много нов, аз реално три години и половина, почти четири се боря и аз на предприемаческата нива. Имам моя малка компания консултантска. Правя основно обучения и консултации с мениджърите на големи компании и организации в сферата на комуникациите.

Сложно звучи, но напрактика помагам на различни мениджъри на екипи да комуникират по-добре, да презентират ефективно, да пишат, да разказват истории ефективно. На няколко пъти дори консултирам големи организации как стратегически да комуникират, как да работят с медии и т.н.

Това е скучната част от това, което правя , но на мен много ми харесва, аз обичам да говоря с хората, обичам да съм близо до тях, да им помагам да решават такива проблеми.

Николай Николов: Предполагам, че от малък си добър комуникатор и това ти харесва.

Мишо Стефанов: Ами да, сега колко добър комуникатор съм бил от малък не знам, определено ми харесва, но може би към края, средата на гимназията започнах да имам много ясно разбиране, че това е посоката в която искам да се развивам.

Тогава не знаех точно какво е комуникацията и завърших ПР във Софийски Университет и така, общо взето това си е нещо, което целия ми живот до сега е базиран върху него и съм изключително щастлив, защото съм правил страшно много неща през живота си.

Работил съм първо в корпоративния свят, после в неправителствени организации преди да направя своя собствена компания. Общо взето типичен милениал съм. Ние милениалите сменяме често работното си място, търсим смисъл, по-скоро не сме като нашите родители, които търсят сигурност.

Николай Николов: Опитвате се да промените света?

Мишо Стефанов: Да, работата ти трябва наистина да променя света.

Николай Николов: Добре де, нужно ли е да си се родил добър комуникатор, за да комуникираш ефективно? Или можеш да го научиш?

Мишо Стефанов: Не, не смятам. Смятам, че умението да комуникираш – то не е едно, човек може да комуникира на междуличностно ниво и да е добър в това, но да не може да се изрази пред по-голяма публика или да направи бизнес презентация. Или пък да пише добре и ефективно.

И всъщност това са различни умения. Има хора, които гладко говорят пред публика, но залагайки само на рационалното, логика, сухи факти. Те не успяват да развълнуват аудиторията си, не успяват да направят връзка с нея.

Или пък има хора, които пишат добре, правилно граматически, но не пишат грабващо. И обратното – има хора, които пишат много или говорят много разпалено и емоционално, обаче нямат същност, няма същина вътре.

Това са големи въпроси, но отговорът на твоя въпрос е – като със всяко друго умение има хора, които се раждат с по-голям талант за нещо, но голяма част от хората могат да се научат да свирят на цигулка много прилично, ако постоянстват в това. По същия начин могат да се научат да са добри комуникатори.

Николай Николов: Добре де, аз съм роден интроверт, комуникацията натурално не ми се отдава, но такаили иначе ми се е налагало с времето, с опита да комуникирам с бизнеси, да водя презентации и т.н.

За един човек като мен, който иска да се развива в бизнес насока, какви са нещата, които би препоръчал да направи, за да се чувства по-комфортно, когато говори в бизнес среда.

Мишо Стефанов: Първо, ние живеем в свят, който прекалено ръкопляска на екстровертите. Аз съм много екстровертен тип, но смятам, че прекаляваме с това. И някакси има едно усещане, че добрите комуникатори са само екстровертни, те са само… ей така – замахват и впечатляват.

Няма такова нещо, всъщност интровертните хора, хората, които не биха направили първа крачка в ежедневна ситуация да се запознаят с нов човек, това им е дискомфортно, в голяма част от случаите от тях стават чудесни комуникатори и причината за това е проста – те мислят преди да говорят. Обмислят внимателно това, което казват.

Много често те са склонни и по-способни да структурират информацията, а влиянието в комуникациите в по-малка степен идва от харизмата, отколкото от структурата. И това е много голяма тема – как се структурира така, че да въздействаш.

Така че за мен, това че ти наричаш себе си интроверт, тоест не си от най-„разтропаните“ хора, далеч не те прави лош комуникатор, напротив – най-вероятно имаш неща, с които надминаваш не малка част от по-екстровертните части от населението.

Николай Николов: Всъщност опита ми показва, че когато работя с екстроверти, те много обичат да говорят, постоянно говорят. И когато застанат пред камера им е много трудно да хванат темата, за която трябва да говорят и винаги се отклоняват от нея.

Какво трябва да направят те, за да се фокусират? Трябва да медитират преди това ли, как се фокусира един екстроверт?

Мишо Стефанов: Тук не съм сигурен, че има отговор, който да е универсален.

Николай Николов: Дай ми на мен съвет, като снимам един екстроверт, как да накарам да говори това, което трябва, да не вървим настрани.

Мишо Стефанов: Тук вече е въпрос на тренинг, тоест, това е въпрос на тренинг за работа с камера, човекът да може да разбира същината на видео процеса. Сега, аз не съм най-големият експерт в това нещо, но като цяло има няколко простички комуникационни принципа.

Основния от тях е формулиран в края на 19в. от един български поет и писател. Той казва: „Не в многото е хубавото, а в хубавото е многото“ В този смисъл стремежа към краткост, стремежа към синтезираност…

Един друг писател – дали не беше Петко Славейков – казва: „Пиша ти дълго, защото нямам време да ти пиша кратко“. В този смисъл – една комуникация да е къса, но въздействаща, отнема в пъти повече време, отколкото просто да кажеш нещо.

Николай Николов: Да, това е приложимо и за това, което аз правя – за видеата. Много по-трудно е да направиш двуминутно видео, отколкото 30 минутно.

Мишо Стефанов: Или 7-8 минутно, а за 2 минутно, ти трябва така да орежеш и така да фокусираш и по тази причина, това е умение.

Николай Николов: Но пък публиката в момента е такава, че трябва д аи дадеш само есенцията, иначе се разсейва и спира да те гледа.

Мишо Стефанов: Да, това е категорично. Така е. Интересното е, че хората взимат решение дали да го гледат в рамките на някакви секунди. Просто цъкат, даже то вече няма и звук, така че въпроса е какво ще видят май.

Живеем във времето на постмодернизма, на мен ми е интересно това време в което живеем. Общо взето пост модернизма, както Тръмп каза, е времето на пост-истината. Вече голямото търсене не е на истината, вече сякаш истината става по-субективно нещо, но го казах във връска със снимките, защото поколението, което сега расте, то е изключително визуално.

То е поколение на истории и на визия. Което означава, че видеото ще става все по-важен инструмент. Аз за това и Мини машини базирах изцяло на видеото.

Николай Николов: Добре, а като казахме видео – новият ти проект, знам, че правиш някои интересни неща, заедно снимаме някои видеа за там. Каква ти е стратегията от гледна точка на видеото?

Мишо Стефанов: Новият проект е новият-стар, защото напрактика аз имах и все още имам компания, обаче си дадох сметка през последните години, че никой не знае името на моята компания. Всеки звъни на мен, като личност. И понеже другото описание сякаш на епохата в която живеем е „ерата на пърсънал бранда“ и ние виждаме такива големи пърсънал брандове да изникват.

И сякаш Илън Мъск там ми се е озъбил от твоята библиотека.

Библиотеката в студиото на Nikolov Creative

Но Илън Мъск и Тесла сякаш са на равно, името и компанията. Апък Gary Vaynerchuk ако му знаеш как се казва фирмата, тя се казва „Vayner Media“ от неговото име. И аз си дадох сметка всъщност, че хората търсят мен, очевидно искат да работят с мен и по тази причина реших да направя сайт с домейн от моето име – mishostefanov.com

Сега обаче тук има един проблем, аз като цяло съм малко old school в това отношение. Имаше една книга за personal brand, която четох. Няма да и казвам заглавието, за да не я препоръчвам, защото не я препоръчвам!

Глава примерно 7ма-8ма гласеше „Impression is everything“ – Впечатлението е всичко. и затворих и не я четох повече. Всъщност аз съм старомоден, защото за мен впечатлението не е всичко. Впечатлението е важно, но ако след нашата първа среща на която аз съм ти направил добро впечатление и ти решиш да работим заедно и аз започна да ти давам некачествена услуга, ти много бързо ще се разочароваш и ще спрем да работим.

В този смисъл аз имам проблем с това да говоря за себе си. Много ме дразнят всички тези хора, които са навсякъде по Фейсбук, които говорят: „аз сега, 5 стъпки, това ще ви кажа, онова ще ви кажа…“

И всъщност от една страна осъзнавайки нуждата, че ще трябва да направя Personal brand някакво нещо, защото хората искат да работрят с мен очевидно, звънят на мен. От друга страна до сега съм се крил зад корпоративни брандове, неловко ми е. Аз не съм гуру, не искам да бъда, няма и да бъда.

Не съм и коуч, както ти ме бъзикаш, зад камера ви викаш коуч и ме дразниш. Реално аз се опитвам да помагам на мениджъри на екипи да са по-ефективни. И много се чудих как да разкажа това нещо без обаче моята муцуна да е навряна вътре непрекъснато. Без да изглежда сякаш аз давам отговорите на живота за всичко.

И в крайна сметка реших да разкажа, нещо за което и ти ми помагаш, но причината да го правим е тази. Реших да разкажа всъщност дори не какво правя с тези компании с които работя. Аз работя с големи компании – работя с Lidl, работя с VMware, работя с Overgaz, с Telus, Zagorka, работя с Америка за България. Работя със страшно големи организации.

И реших, вместо да разкажа, че съм ги обучавал и колко добре е минало обучението и колко съм страхотех обучител. Реших просто да вземем камерата и да отидем и ти видя, ние вече бяхме в офисите на Leanplum. Просто да ги срещнем с хората там, да покажем хората там и да си поговорим за комуникации, да си поговорим за презентиране, за това как се водят добре хора.

За това как се разказват добре истории. Тея хора да ги чуем, защото там работят феноменални хора. По-добри от мен в много отношения.

Николай Николов: Добре, хората, които искат да видят тези видеа, къде могат да ги видят?

Мишо Стефанов: mishostefanov.com

Николай Николов: Това ти е чисто новият уебсайт.

Мишо Стефанов: Чисто новият уебсайт, който ще бъде пуснат или е вече пуснат, не знам ти кога ще пуснеш това видео. Но да, това е чисто новият уебсайт по който работихме доста време, между другото аз съм много благодарен за цялата работа. Защото ти ми помогна и с уеб сайта и с видеата и си свидетел, колко време отне.

Николай Николов: Долу в описанието на подкаста и на видеото в YouTube ще сложа линк към неговия сайт. Ще можете да го видите, да видите и видеата, надявам се повече да са готови до тогава, защото още сме на първото реално.

Мишо Стефанов: Следващите месеци ще снимаме поне още 4, ще покажем разкошните хора, които работят в Загорка, в Overgaz. Ще разкажем това, което те знаят и могат, свързано с комуникациите. Успоредно на това, ще започнем и вече сме започнали, един процес на създаване на съдържание, комуникационен тип статии и идеи.

Николай Николов: Ще имаш и блог в сайта?

Мишо Стефанов: Там ще има няколко интересни рублики, поне интересни за мен. Надявам се да с аинтересни и за хората. Събираме различни комуникатори, в това число исторически такива. Които анализираме и взимаме това, което можем да научим от тях. Освен това ще има базисни неща свързани с креативността, с разказването на истории, с планирането на комуникациите, с изграждането на умения, с лидерските комуникации. Всички теми по които попринцип работя – ще се опитам да споделя някакво знание там, което да е полезно за хората, които ще влязат да го четат.

Николай Николов: До колкото те познавам съм сигурен, че ще е много готино съдържание. Аз лично с удоволствие ще го очаквам!

Мишо Стефанов: Ти ще си първият абонат – аз съм първият ти гост, ти ще си първият ми абонат, добре!

Николай Николов: Между другото, много се радвам, че се съгласи да си първият ми гост, защото си най-креативния и готин човек, който познавам и просто се надявам така да ми тръгне…

Мишо Стефанов: Трябва да те запозная с някакви хора просто…

Искаш ли аз сега да ти задам въпрос малко?

Николай Николов: Задай ми!

Мишо Стефанов: Кое беше най-смешното нещо от епизодите на Мини Машини, които снимахме тук в твоето студио? Кое ти беше най-забавно?

Николай Николов: Най-забавно ми беше, когато изскочи с един свински крак, суров, престоял два дни и участничките трябваше да го пипат и да познаят какво е.

Мишо Стефанов: Те май бързо познаха

Николай Николов: Те се оказаха пекани момичета, оказа се, че в общежитието си готвят пача.

Нека да кажем няколко думи за епизодите на Мини Машини. Снимахме 12 епизода общо, като ги вкарахме в 3 снимачни дни.

Мишо Стефанов: Точно така, направихме кастинг първо. За отбори, избрахме си 3 отбора от по 2 души и на практика заснехме 12 епизода – със всеки отбор по 4 епизода предизвикателства. В които трябваше да използват умения различни, за да се справят с тях.

Николай Николов: Реално аудиторията на Мини Машини са тийнейджъри, нали?

Мишо Стефанов: Да, тийнейджъри и младежи.

Николай Николов: Целта беше видеата да ги насочим към тази аудитория. Най-лесно бихме стигнали до тях със забавно съдържание.

Мишо Стефанов: Ами да, то май е и единствения начин да достигнеш до тях вече.

Николай Николов: Но със забавното съдържание скрихме обучителното съдържание.

Мишо Стефанов: Да, всъщност направихме игри. Едно умение се проявява на практика. Трудно говориш на теория за умения и поради тази причина, много по-добре е като говориш за креативност, да накараш хората да генерират идеи спрямо някакъв проблем наистина и това да го заснемеш. Обаче като го мислехме излезе, че това не е много забавно докато се снима само по себе си. И за това сложихме гнусни наказания за хората, които губеха. Което всъщност беше забавното.

Николай Николов: И всъщност свинското краче беше точно от такова наказание.

Мишо Стефанов: Но може би за мен най-шокиращия момент беше как ме излъгаха да опитам едно от наказанията. Това беше ужасно!

Николай Николов: Едното момиче опита от една филия намазана с разни гнусни неща и каза „аа супер“

Мишо Стефанов: И аз опитах – беше отвратително! А те се смяха със сълзи после.

Николай Николов:Мишо, много ти благодаря!

Мишо Стефанов: За мен беше удоволствие, благодаря за поканата!